Стареене на кожата вследствие на стрес

Няколко съвета споделение пред Beauty Woman



Кожа и психика

Доц. Петранка Троянова
УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ", София

Темите на интервюто:

  1. Как реагира организма подложен на психически стрес
  2. Какви са механизмите на кожата за защитна реакция от психологичния стрес
  3. Какви са болестите, които могат да се отключат вследствие на стреса
  4. Какви са механизмите за тяхното лечение
  5. Кой са необратимите проблеми
  6. По какъв начин психологическия стрес спомага за застаряването на кожата


Проф. Троянова споделя :
   - Връзката между психически (душевни) и соматични (телесни) разстройства е известна от древността и разсъждения по тази тема се среща още в трудовете на Хипократ.
   Съвременната психосоматична медицина изучава взаимоотношенията между душевното или психическото у човека и физическото състояние на тялото му. Анализът на тези зависимости е едно от приоритетните направления в съвременните медицински изследвания и подходът за установяването на истинското съотношение между психическото и соматичното в състоянието на пациента все повече се признава във всички области на медицината.
   Психодерматологията е раздел от дерматологията, разглеждащ причините, клиничните прояви, лечението и профилактиката на кожните заболявания (дерматозите), като отражение на постоянната, непрекъсната и динамична връзка между патологичните процеси в кожата и психическото състояние на пациента.
   Изследването на психосоматичните аспекти от развитието на кожните заболявания е започнало отдавна. През XIX век в дерматологията се появяват понятия като "невроза на кожата" и "психоневродермит". Основателят на Виенската дерматологична школа Фердинант фон Хебра изучавайки влиянието на психо-емоционалното състояние на пациента върху проявите на екзема, прави заключението, че "кожното заболяване може да се основава на качеството на психическото състояние, особено при депресия". Британският лекар Едуард. Уилсън, за първи път използва термина "невроза на кожата" и предлага като основен причинител за тази болест да се счита невротичният конфликт, който придружава преживяването на тревожност.
   Днес проблемите на психодерматолотията предизвикват изключителен научен и практически интерес и са предмет на целенасочени изследвания. Целта е да се проучи комплексната връзка и отношението между кожата и психиката, проявени както в норма, така и при кожни заболявания или болести на психиката.
   Съществуват редица кожни заболявания, за чието развитие психичното състояние на болните играе особено важна роля. В зависимост от ролята на психо-емоционалните фактори в тяхното развитие тези дерматози условно се разделят на две групи:

  1. дерматози, за чиято поява психическите фактори играят основна роля
  2. дерматози, в чиято етиология нервно-психическите фактори играят второстепенна, а не доминираща роля.
   Установено е, че тежкият емоционален стрес е в основата на алопеция ареата (гнездов косопад) при 87% от болните и при 54% от пациентите със себорея. Описано е и възникването на локална или дифузна хиперхидроза (засилено изпотяване), като своеобразно отражение на определени емоционални преживявания (страх, тревожност, възбуда) под влияние на стрес.
   Според съвременни изследователи, сърбежът, чувството за убождане и хиперхидрозата по длани и ходила могат да са проява на състоянието на тревожност при децата.
   Акне, розацея, алопеция, псориазис и други кожни заболявания могат да се развиват в периодите на декомпенсация на шизофренията. Псориазисът се наблюдава при болни с шизофрения два пъти по-често отколкото в групата на психично здравите хора.
   От обширните проучвания се установява, че психо-травматичните въздействия могат да играят пускова роля в срива на адаптационните системи на организма, което води до развитието на псориазис. С тежка психическа травма се свързва развитието на това заболяване при 52% от пациентите.
   Пусковата роля на психогенните фактори в развитието на кожните болести се отбелязват при 76% от пациентите, страдащи от дисхидрозиформина екзема и 70% от пациентите, страдащи от атопичен дерматит.
   Депресивното състояние и стресовото въздействие участват в патогенезата на червения плосък лишей, а устойчивото клинично възстановяване на болните след рефлексотерапия, психотерапия и при прилагане на меки психотропни препарати доказват тази причинна връзка.
   В резултат на депресия може да се задълбочат трофичните нарушения на кожата и кожното стареене. При това епидермисът задебелява, появява се изразена сухота на кожата, особено на лицето, което от своя страна, способства за развитието на хипохондрична фиксация. Застаряване на кожата, причиняват и други фактори, от които особено важно значение се отделя на натрупването на свободни радикали. Интересното е, че усилването на процесите на свободно-радикално окисление в кожата е характерно и за периодите на обостряне на атопичния дерматит и псориазиса. Получава се затворен кръг: разстройство от тревожно-депресивен тип, усилване процесите на свободно-радикално окисление, "медиаторен хаос", разбалансиране на основни регулаторни медиаторни звена в някои части на нервната система - всичко това създава сложната картина и води до развитие на дерматозата, при което е трудно да се посочи първичното звено.
   Честият стрес и постоянното напрежение влияят върху целия организъм и тяхното влияние се изписва върху кожата. Тя изсъхва, появяват се дълбоки бръчки, тъмни кръгове под очите, червени петна. С напредване на възрастта се увеличават стресогенните фактори, а възможностите за адаптация намаляват. В тези случаи е добре да се вземат мерки преди да се задълбочат последствията от психическото натоварване и преди появата на истинската дерматоза. Много полезни са физическите упражнения, разходките, достатъчният сън, здравословното хранене. Съществуват и много козметични средства - маски, подхранващи кремове и специални процедури, които могат да се използват за ревитализиране на кожата.
  До тук разгледахме кожните заболявания, за чието развитие психоемоционалните фактори имат важно значение. От друга страна, връзката между психичното и соматичното се проявява и чрез психичните разстройства при болни с различни дерматози.
   В множество проучвания е доказано, че от психическите разстройства страдат до 80% от дерматологично болните; при това е установено, че преобладават разстройствата от депресивен и тревожно-хипохондричен порядък.
   Депресията, с различна тежест засяга около една трета от пациентите, наблюдавани в кожно-венерическите клиники и се разглежда като един от важните фактори за хронифицирането на сърбящите дерматози. Тя се установява при половината от болните с розацея и невротични екскориации, както и при 1/3 от случаите с генитален херпес и сърбеж по кожата. Депресия, с тенденция към автоагресивно поведение е открита в 66% от 200 пациенти с атопичен дерматит (дифузен невродермит) и тези данни позволиха на някои автори да разглеждат заболяването като патологична проява на латентното вътрешно напрежение на пациента.
   От средата на ХХ век вниманието на лекарите-психодерматолози бе фокусирано върху невродермита. Вече е доказано, че атопичният дерматит е придружен от страх, депресия, необоснована враждебност, тревожност или недостатъчно емоционална самостоятелност и намаляване на издръжливостта на стрес, прекомерна пасивност и други. Интелектуалното развитие на децата, страдащи от това заболяване, обикновено е над средното ниво. Те са преждевременно развити, но често са агресивни, в по-късен етап от живота стават тирани в семейството, егоисти или се превръщат в необщителни, подтиснати хора. Съществуват огромен брой проучвания, посветени на психопатиите при пациентите с атопичен дерматит, които се срещат 8 пъти по-често при тях, отколкото сред общата популация. Тревожно-депресивният синдром е водещ при тежък атопичен дерматит.
   Психичните нарушения при пациенти с псориазис също се изучават широко При болни с тежък псориазис личностната тревожност е над реактивната. За тях е характерен тревожно-неврастеничния тип на отношение към болестта, характеризиращ се с безпокойство и мнителност, с гневни изблици, с увереност в неефективността на лечението или дори опасността от него. Според едно съвременно изследване, най-чести психопатологични нарушения при пациенти с псориазис са дистимията (73.4%) и повтарящите се депресивни разстройства (26.6%), а те оказват влияние върху протичането на болестта и ефективността на терапията.
   Важните задачи на съвременната психодерматология е изясняванета на връзката между качеството на пусковия, психогенния (външния) фактор и конституционалните (вътрешните) особености на личността, които определят нейното реагиране спрямо стреса, а следователно и влияещи върху развитието на психосоматичното (кожното) разстройство.
   Съвременните проучвания показват, че най-важните фактори, които могат да причинят развитие или обостряне на кожното заболяване, са наследствената предиспозиция, конституционалните особености на човека, неговия личен жизнен път и накрая, въздействието на околната среда. Така, в развитието на психогенното разстройство играе роля не само психотравматичното събитие, но и уязвимостта на психиката на пациента. Много хора могат да понесат изключително сериозни психически травми, а други лица развиват нарушения след най-незначителни събития.
   Обобщавайки данните, можем да кажем, че съществува определен баланс между психотравмиращите (външните) и конституционалните (вътрешните) фактори, определящи развитието на заболяването. В някои случаи, основната роля играе стресът (напр. тежка загуба или рязка промяна в социалния статус), а в други случаи, появата на психосоматично разстройство е проява на личностни особености (напр. при декомпенсация на личностното разстройство или ендогенен процес).
   Учението за връзките на соматичното и психическото, за соматичния резонанс на психическите процеси под формата на преходни или хронифициращи се функционални нарушения на вътрешните органи, в частност на кожата, преминава през цялата история на медицината. За съжаление, все още тази връзка по-често просто се декларира, отколкото действително се осъзнава и прилага при изучаването и лечението на различните заболявания. Ето защо е необходимо да се осъзнае, че успешно справяне с хроничните дерматози може да се постигне чрез по-широко прилагане на психосоматичния подход.
   Човекът е единство от душа и тяло. Терапията на соматичните (телесните) проблеми - кожните заболявания трябва да включва и лечение на психическото страдание. При липса на развита болест, намаляването на стреса и напрежението са условия за млада и красива кожа.