Меланомите и последстията от тях

Кратко интервю на проф. Троянова пред Веселина Мончева



   "Ако бенката се променя, търсете специалист
При мъжете меланомът най-често се явява на гърба, при жените – по подбедриците."


Веселина Мончева

В. М. :
   - Доц. Троянова, всяка година има по около 300 нови болни с рак на кожата. А болните с с най-злокачествена форма - меланома като че ли се увеличават бързо. Какво сочи статистиката?


Проф. Троянова :
   - Честотата на онкологичните заболявания нараства както у нас, така и в целия свят. Злокачествените кожни заболявания също нарастват както в България така и сред всички бели популации в света. За периода 2004-2010 г. средният брой на новозаболелите от злокачествен меланом на кожата у нас е 399 души, а средното нарастване е 6-7% или с около 27 души средно. За същия период новозаболелите от немеланомни кожни карциноми са средно 3743 души. Увеличението средно годишно е с 5-6% или с 212 души на година. През 2004 г. болните с меланом са били 252 души, а през 2010 г. те са били 470. Заболяемостта расте, но не се е удвоила все още. Действително злокачествените се увеличават и това е свързано с особеностите на нашия живот. Това не трябва де се схваща като апокалипсис.Трябва непременно да се подчертае, че заедно с нарастващата честота на раковите заболявания, нарастват и възможностите за лечение, което води до увеличаване броя на хората, които са лекувани успешно и са преживели рака.


В. М. :
   - Нацията ни застарява. Това ли е причина за увеличаване и на онкозаболяванията на кожата?


Проф. Троянова :
   - Вярно е, че нацията ни застарява, но това означава, че хората живеят по-дълго. И това е така във всички развити страни. В средните векове продължителността на живота е била 30-35 години, а днес хората живеят 80-90 години. България е на 87-мо място сред 195 страни. У нас средната възраст е 72,7 - 69,2 за мъжете и 76,2 за жените. Удължаването на живота води до появата на редица проблеми от социален и медицински характер. Стареенето променя човешката патология изобщо – увеличават се хроничните заболявания, нараства и честотата на рака. Защото основният рисков фактор за рака е възрастта. Дори има такъв афоризъм, че всеки човек теоретично може да заболее от рак, стига да живее достатъчно дълго, за да може рисковите фактори да окажат своя ефект и заболяването да се развие. Удължаването на живота прави особено актуални въпросите, свързани с кожното стареене. Хората, особено жените искат, освен да живеят по-дълго, и да изглеждат по-красиви по-дълго време. Ето защо днес човечеството прави огромни усилия, за да се бори с кожното стареене и козметичната индустрия процъфтява.


В. М. :
   - Една теория сочи, че ни е отпуснат „лимит” от 100 000 часа на слънце за целия ни живот. Този лимит от науката ли е определен или е даден като ориентир?


Проф. Троянова :
   - Ако направим една малка сметка, ще видим, че 100 000 часа са 4167 денонощия или 132 месеца, или 11 години от 365 дни. С други думи, 44 лета по 3 месеца. Нали току-що говорихме за удължаване на живота. Ние имаме много, много повече от тези 44 лета. Не може да има такъв лимит. Той е много е кратък. Истината е, че престоят на слънце, зависи от особеностите на нашата кожа, от нашия хабитус, от нашата генетика. Хората с тъмна, мургава кожа могат да стоят дълго на слънце, защото не изгарят. Обикновено те почерняват и образуват слънчев тен. Тези със светла кожа, имат повишена фоточувствителност и лесно изгарят. Те са и по-уязвими от всички видове фотоувреждане, ранно кожно стареене и рак на кожата.


В. М. :
   - Известно е, че за раковите заболявания на кожата в 80-85 % от случаите са виновни лъчите, другите проценти на какво се дължат?


Проф. Троянова :
   - Основният рисков фактор за злокачествените заболявания на кожата са ултравиолотовите лъчи от слънцето. Меланомите се дължат на ексцесивното слънчево експониране – рядко излагане на силно слънчево въздействие предимно по време на почивка и курорт. Докато възникването на немаланомните кожни карциноми е свързано с хроничното излагане на слънце предимно при работа на открито. Съществуват и други рискови фактори за появата на немеланомните кожни карциноми от околната среда - химически фактори (например арсен), рентгенови лъчи, хронични травми, кожни заболявания, изгаряния и други. Има и генетични дефекти, които предразполагат към появата на рак.


В. М. :
   - Кои части са най-засегнати и имат ли различните видове рак „предпочитания” към определени зони на тялото? И защо закритите също са уязвими?


Проф. Троянова :
   - При мъжете меланомът е най-чест по гърба, а при жените предната повърхност на подбедриците. Защо това е така, не се знае. Създадени са различни теории, но и до днес няма задоволително обяснение.
Меланомът по закритите части на тялото се свързва с теорията за острото слънчево въздействие. Хората, които живеят и работят в закрити помещения, отиват на плаж, събличат се, излагат се на силното слънце и изгарят. Именно слънчевото изгаряне на кожата е свързано с появата на меланоми и то по закритите части на тялото. По откритите части – по лицето, по-чести са немеланомните кожни карциноми, които се дължат на хроничното слънчево експониране и фотоувреждане.
Меланомът обаче може да се развие навсякъде, където има меланоцити в човешкото тяло, включително и мозъчните обвивки и лигавиците. Кои са факторите, които водят до появата на меланом на тези места, все още нашите познания са малко.


В. М. :
   - Каква промяна в бенката трябва да ни насочи спешно към дерматолог?


Проф. Троянова :
   - Промяна във формата, големината, цвета, симетрията, повърхността или внезапната поява на нова бенка, винаги трябва да се консултират с лекар. Появата на секрет или кървене, както и субективни оплаквания – сърбеж или болка, също трябва да води човек на консултация със специалист.


В. М. :
   - Има ли напредък в лечението?


Проф. Троянова :
   - Основното лечение е оперативното. Тук няма промяна. Новости има при лекарствената терапия на напредналата меланомна болест, когато болните имат вече разсейки. Използва се т.нар. прицелна или таргетна терапия. Става дума за медикаменти, които могат да потискат генетичния дефект, ако той е проявен. При лечението на немаланомните карциноми може да се използва също и лъчелечение, фотодинамична терапия, лазери и други. Днес все повече се търсят такива терапевтични подходи, които да постигат необходимата радикалност, но и да водят до по-малки козметични дефекти и до по-добро качество на живота.